„Ден първи. Сякаш беше вчера. Усмивката й, нетърпението, песничката, която тананикаше по пътя. С раницата на гърба, ми изглеждаше толкова пораснала. Пусна ръката ми и се втурна в детската ясла по-бързо отколкото аз самата бях готова да я пусна. Това ли било? Нали казваха, че децата трудно се отделят. Че плачат. Че има период на преход и адаптация.
Ден четвърти. - Добро утро! Хайде ставай, отиваме на ясла! - Не искам да ходя! Не искам, мамо! Повече не искам! „ – "Какво се промени? Къде сбърках?" Г.А.
Тръгването на детска ясла или детска градина е период на отделяне - нещо голямо, различно и в почти всички случаи трудно за родителя и детето.
Понякога тъгата и страхът от неочакваното се проявява още в първия ден. Но при една част от децата, той идва на следващ етап. Това често са онези малчугани, които са слушали за детската ясла или градина. Онези, в чиито умове сме успели да изградим една красива представа за онова, което ги очаква. Детският ум отказва и не може да осъзнае един малък детайл - че мама няма да я има.
Първичната приповдигнатост много скоро бива заменена с всички съвсем очаквани емоции от промяната - притеснението, страхът, несигурността. В рамките на минути детето е преминало през прага на една врата и от него се очаква да се довери на хора, които не познава. Да повярва, че те ще се погрижат за него и ще удовлетворят потребностите му така, както се случва у дома. За всяко дете това е голямо предизвикателство.
Как да се подготвим? Като го очакваме!
Адаптацията в детската ясла, както и в детската градина привлича на една крива - с пикове и спадове. Детето се лъкатуши някъде между желанието и интереса към новото място, и страхът какво ще се случи там. Тази крива може да се движи дни, седмици или месеци, докато детето е емоционално готово да приеме промяната и да се почувства добре с нея
Ентусиазмът отстъпва място на тревожността
Първичният ентусиазъм и интерес към новото място бързо отстъпва място на тревожността от раздялата и липсата на познатата родителска фигура.
Детето се чувства добре, докато играе и е концентрирано в определена дейност. Но след това се появява нуждата от удовлетворяване на потребност – жажда, умора, фрустрация. Тогава детето инстинктивно търси мама/ татко/баба или друг значим възрастен, който полага грижи за него. Непознатото обкръжение повишава стресовите хормони и засилва тревожността.
Как да помогнем?
Бъдете посредник между детето и екипа в детската ясла. Когато отидете в детската ясла, посочете отговорната фигура и я „представете на детето”: „- Мими, това е г-жа Георгиева! Кажи ѝ, когато си жадна и тя ще ти даде вода. Кажи на госпожата, ако ти е студено, тя ще ти облече нещо допълнително.”
Дори детето да е все още малко и да не използва активно вербалния начин на комуникация, то усеща и разбира. С времето, докато екипът в детската ясла се грижи за неговите нужди, дори без да е необходимо да ги изразява, то започва да изгражда доверие.
Промяната в дневната рутина е изтощителна
Първият ден ентусиазмът може и да замъгли нуждата от по-ранно ставане, бързане и напрежение. Но в следващите недоспиването се превръща в проблем.
Детският мозък се развива изключително интензивно в първите години от живота. Това е основна причина нуждата от сън да е сред основните потребности на детето. Липсата на достатъчно време за почивка ограничава способностите му да се справя дори с ежедневни и познати задачи.
Как да помогнем?
Погрижете се детето да разполага с достатъчно часове за сън. Ако доскоро часът за събуждане е бил 8:30 ч., а вече е 7:30 ч., това означава, че трябва да изместите вечерната рутина поне с половин час по-рано. В началото детето може да се съпротивлява, тъй като организмът му се е привикнал към по-късно заспиване. Затова подходете с търпение и бавно изместете часа за лягане като започнете от 10 минутки по-рано, след това още 10. Продължете процеса до деня, в който детето отвори очи без да се налага вие да го будите. Това е най-ясният знак, че то е отпочинало и готово за нови приключения!
Емоциите са част от процеса
Всяко дете е малка вселена от емоции и индивидуални характеристики. Въоръжете се с търпение! Може да отнеме няколко дни сутрешни сълзи до желания момент, в който детето с усмивка ще ви помаха на вратата на детската ясла. Но в други случаи тъгата и негативните емоции от раздялата могат да продължат със седмици.
Как да помогнем?
Позволете на детето да изразява чувствата си точно такива, каквито са. Вместо да отделяте време и енергия в убеждаване: „Недей да плачеш, на детската ясла е толкова хубаво!”, „Не бива да се разстройваш, ще видиш, че ще ти хареса!”, просто прегърнете детето. Прегърнете го с любов и разбиране, и го оставете да поплаче.
Можете да добавите: „Знам, че ти е тъжно, защото се разделяме за кратко. Мама не може да остане с теб в детската градина и това те кара да плачеш. Аз също съм тъжна! Но ти обещавам, че след няколко часа мама ще дойде да те вземе както винаги и след това ще правим нещо само двамата!” Говорете на детето, дори да мислите, че е все още малко, за да ви разбере. То ще усети тона на гласа ви и невербалните сигнали на тялото ви. А. ако е по-голямо измислете нещо хубаво, което ще правите заедно след часовете в детската градина. Създайте очакване, а след това с усмивка добавете „Време е да тръгвам! Обичам те, до скоро!” и тръгнете. Прекалено дългата раздяла я прави още по-трудна. Тя трябва да е съчетание между няколко минутки, в които детето да изрази емоциите си и кратко сбогуване, в което поведението на мама невербално казва „Всичко ще бъде наред!”.
„Не искам да ходя!” е предизвикателство пред което се изправя цялото семейство. То изисква търпение, разбиране и много любов, за да може малкият приключенец да направи първата трудна стъпка в посока „самостоятелност”. Но всичко придобива смисъл в онази сутрин, когато няма сълзи. А още по-вълшебно е, когато едно пораснало човече те погледне с думите: „Хайде, мамо! Да тръгваме! Госпожата ме чака!”
„Ден първи. Сякаш беше вчера. Усмивката й, нетърпението, песничката, която тананикаше по пътя. С раницата на гърба, ми изглеждаше толкова пораснала. Пусна ръката ми и се втурна в детската ясла по-бързо отколкото аз самата бях готова да я пусна. Това ли било? Нали казваха, че децата трудно се отделят. Че плачат. Че има период на преход и адаптация.
Ден четвърти. - Добро утро! Хайде ставай, отиваме на ясла! - Не искам да ходя! Не искам, мамо! Повече не искам! „ – "Какво се промени? Къде сбърках?" Г.А.
Тръгването на детска ясла или детска градина е период на отделяне - нещо голямо, различно и в почти всички случаи трудно за родителя и детето.
Понякога тъгата и страхът от неочакваното се проявява още в първия ден. Но при една част от децата, той идва на следващ етап. Това често са онези малчугани, които са слушали за детската ясла или градина. Онези, в чиито умове сме успели да изградим една красива представа за онова, което ги очаква. Детският ум отказва и не може да осъзнае един малък детайл - че мама няма да я има.
Първичната приповдигнатост много скоро бива заменена с всички съвсем очаквани емоции от промяната - притеснението, страхът, несигурността. В рамките на минути детето е преминало през прага на една врата и от него се очаква да се довери на хора, които не познава. Да повярва, че те ще се погрижат за него и ще удовлетворят потребностите му така, както се случва у дома. За всяко дете това е голямо предизвикателство.
Как да се подготвим? Като го очакваме!
Адаптацията в детската ясла, както и в детската градина привлича на една крива - с пикове и спадове. Детето се лъкатуши някъде между желанието и интереса към новото място, и страхът какво ще се случи там. Тази крива може да се движи дни, седмици или месеци, докато детето е емоционално готово да приеме промяната и да се почувства добре с нея
Ентусиазмът отстъпва място на тревожността
Първичният ентусиазъм и интерес към новото място бързо отстъпва място на тревожността от раздялата и липсата на познатата родителска фигура.
Детето се чувства добре, докато играе и е концентрирано в определена дейност. Но след това се появява нуждата от удовлетворяване на потребност – жажда, умора, фрустрация. Тогава детето инстинктивно търси мама/ татко/баба или друг значим възрастен, който полага грижи за него. Непознатото обкръжение повишава стресовите хормони и засилва тревожността.
Как да помогнем?
Бъдете посредник между детето и екипа в детската ясла. Когато отидете в детската ясла, посочете отговорната фигура и я „представете на детето”: „- Мими, това е г-жа Георгиева! Кажи ѝ, когато си жадна и тя ще ти даде вода. Кажи на госпожата, ако ти е студено, тя ще ти облече нещо допълнително.”
Дори детето да е все още малко и да не използва активно вербалния начин на комуникация, то усеща и разбира. С времето, докато екипът в детската ясла се грижи за неговите нужди, дори без да е необходимо да ги изразява, то започва да изгражда доверие.
Промяната в дневната рутина е изтощителна
Първият ден ентусиазмът може и да замъгли нуждата от по-ранно ставане, бързане и напрежение. Но в следващите недоспиването се превръща в проблем.
Детският мозък се развива изключително интензивно в първите години от живота. Това е основна причина нуждата от сън да е сред основните потребности на детето. Липсата на достатъчно време за почивка ограничава способностите му да се справя дори с ежедневни и познати задачи.
Как да помогнем?
Погрижете се детето да разполага с достатъчно часове за сън. Ако доскоро часът за събуждане е бил 8:30 ч., а вече е 7:30 ч., това означава, че трябва да изместите вечерната рутина поне с половин час по-рано. В началото детето може да се съпротивлява, тъй като организмът му се е привикнал към по-късно заспиване. Затова подходете с търпение и бавно изместете часа за лягане като започнете от 10 минутки по-рано, след това още 10. Продължете процеса до деня, в който детето отвори очи без да се налага вие да го будите. Това е най-ясният знак, че то е отпочинало и готово за нови приключения!
Емоциите са част от процеса
Всяко дете е малка вселена от емоции и индивидуални характеристики. Въоръжете се с търпение! Може да отнеме няколко дни сутрешни сълзи до желания момент, в който детето с усмивка ще ви помаха на вратата на детската ясла. Но в други случаи тъгата и негативните емоции от раздялата могат да продължат със седмици.
Как да помогнем?
Позволете на детето да изразява чувствата си точно такива, каквито са. Вместо да отделяте време и енергия в убеждаване: „Недей да плачеш, на детската ясла е толкова хубаво!”, „Не бива да се разстройваш, ще видиш, че ще ти хареса!”, просто прегърнете детето. Прегърнете го с любов и разбиране, и го оставете да поплаче.
Можете да добавите: „Знам, че ти е тъжно, защото се разделяме за кратко. Мама не може да остане с теб в детската градина и това те кара да плачеш. Аз също съм тъжна! Но ти обещавам, че след няколко часа мама ще дойде да те вземе както винаги и след това ще правим нещо само двамата!” Говорете на детето, дори да мислите, че е все още малко, за да ви разбере. То ще усети тона на гласа ви и невербалните сигнали на тялото ви. А. ако е по-голямо измислете нещо хубаво, което ще правите заедно след часовете в детската градина. Създайте очакване, а след това с усмивка добавете „Време е да тръгвам! Обичам те, до скоро!” и тръгнете. Прекалено дългата раздяла я прави още по-трудна. Тя трябва да е съчетание между няколко минутки, в които детето да изрази емоциите си и кратко сбогуване, в което поведението на мама невербално казва „Всичко ще бъде наред!”.
„Не искам да ходя!” е предизвикателство пред което се изправя цялото семейство. То изисква търпение, разбиране и много любов, за да може малкият приключенец да направи първата трудна стъпка в посока „самостоятелност”. Но всичко придобива смисъл в онази сутрин, когато няма сълзи. А още по-вълшебно е, когато едно пораснало човече те погледне с думите: „Хайде, мамо! Да тръгваме! Госпожата ме чака!”
